Ти искаш нещо малко, и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.
То няма как да израсте, и точно туй го прави
толкова ранимо.
Но не за мен. И как без него ще живея.
Е, свиква се, нали !
А в някой ден лъжовен, отново връща се,
и споменът от него тъй боли !
Когато радостта е с теб несподелена,
каква е тя, какъв във нея ще съм аз.
Един чаровник жалък, който вика своя час.
Във който Пловдив бе в краката ни.
А аз бях склонен да летя.
И твоята усмивка тъй красива !
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар