сряда, 5 март 2008 г.

Автостопът през 70- те - разказ

На випуск 1970 от Осма гимназия

Излъчен на 25.04.2007 по Инфорадио

Първият ми стоп бе със Георги Ванев. Беше начало на лято 69, току що привършили даскала. В “Правото” до Попа се сблъсках с Ванев, бегло се знаехме. Тръгвам за Пловдив, няма с кой. Бях спонтанен , както винаги и след час бяхме на Цариградското шосе. Георги бе опитен в стопа. Ръката му показваше уверено посоката, пръстите сочеха, че можем да пътуваме двама, а може и по един. Обикновено я свиваше в лакътя, щом колитe профучаваха покрай нас. Благословията му съм я забравил, доста цветуща беше .
Георги Ванев бе интересно момче. Каза ми, докато висяхме на шосето две-три свои стихотворения, бяха много добри. Той ходеше с Антоанета Олева от техния клас . Осма гимназия имаше безброй паралелки, май до “Л” . Олева бе много балансирано момиче, живееше около площад” Йорданка Николова”. Там тогава тръгваше малкото трамвайче за Семинарията. Веднъж се връщахме заедно от училище за в къщи. Изпратих я до тях, после до хотел “Хемус “не ми бе далеч. “Милин камък “бе улица бижу тогава. Ти нали ходиш с едно много нежно момиче с кафяви очи от “И “ клас , ме попита тя. Как го е разбрала в голямата тарапана от ученици, изненада ме с наблюдателността си.
Есента бяхме заформили една компания, съвсем случайно. Момичетата бяха от нейния клас.Тя, Анна-Жени, моят приятел Хари си падаше по нея, стърчеше една глава над него, наистина голяма двойка. Също и двете хубавици на гимназията, Красимира Цветкова и малката Краси. Цветкова яко движеше с Ашо Тодоров, сина на Станко, втория след вожда. Да оставим настрана факта, че Новата 70 година цялата осма гимназия се бе изсипала на улица “ Оборище”-на гости у Вовата Живков , баща му бе осигурил яки мезета и пиене . Към един и половина двете Красимири кацнаха у Хари да доизкарат празника с нас, ние не се подведохме с тълпата. Всички са пияни и драйфат навсякъде, през смях ни казаха те.
Та в тази компания от момчетата бяхме аз, Хари и Стефан-чадото. И неговият баща бе из върховете. Сутрин се изреждахме да си правим дневен терен по къщите на бутилка вино- преди училище. Може това да ни е стимулирало, всички бяхме “ върха” като ученици. Само дето попушвахме, веднаж минах бързайки за час след пушкома покрай директорката. Казваше се Вачкова-учителка по литература и жена на главния прокурор на България. Беше много разбрана и готина. Любо, поне мини на по- качествени цигари, ужасно смърдиш. Че как да е иначе- “Мелника” ухаеше отвратително.
Та да си дойдем на думата. С Ванев пристигнахме в Пловдив и веднага на лятната тераса на Тримонциум, пихме водка с половин люта чушка в чашата. Бе много изискано, за разлика от спането в една малка кухничка при негови познати.
Така дадох началото на мойте стопове.

След месец с Хари заминахме за Велико Търново.
По- безмислено пътуване не съм правил. Тръгнахме с палатка, аз я бях осигурил.За сигурност . Някъде по средата на пътя вече разглеждахме поляните наоколо, ще нощуваме навън , няма как . Извадихме късмет , силен вятър ни одуха на каросерията на една Газка. Така по тъмно бяхме в Търново. Парите ни обаче бяха намалели. Витиня бяхме превалили с кола Варшава, баща и малкия му син. На някакъв разклон ни стовари и ни поиска за бензин. Спомням си, че му дадохме 4 лева, много за онова време, бензина си го бе избил отвсякъде. Така че след като хапнахме в една кръчма в центъра се запътихме към гарата. Дремахме цяла нощ във влака, пристигнахме в София сутринта и аз отидох да си взема заплатата . Бях работил около двадесет дни като бояджия. Толкова дни бяха нужни на бригадира да се престраши да ме напъти културно за в къщи, явно стопа ми се отдаваше повече от четката с боята. Взех не лоши пари, бяхме във ваканция. Същия ден ме срещна Нелата от нашия клас. Тя бе голяма симпатяга, с най- късата пола от гимназията, а и имаше защо. Така хубаво ми завидя, че ми се дощя да я черпя една паста около кафе “Бразилия”, на Витошка. Там живееше тя , но не се престраших.

Най –голямата емоция в стопа бе на другата година. Вече завършвахме гимназия. За празниците десетина човека , преди всичко от нашия “ И “ клас се дигнахме за Търново. Пътувахме срещу първи май с влака , на гарата валя сняг на най- големите парцали, които съм виждал. В купето Емо Манев дънеше китарата, псуваше на всяка втора дума, “ копеле, ще си изкараме много гот” . Думата копеле не слизаше от устата му.
В Търново кацнахме сутринта в хотел Янтра, голям зор бе да ни настанят. Нямахме резервация. Втората вечер спахме в един апартамент, сега офисът на фирмата в която работя е на тридесет метра от него. Не го помня къде беше точно, освен че бе на партера.
От цялото прекарване вечерите бяха най- свежото нещо от уикенда. Първо “Света гора,” елитен ресторант за онова време. Сега е развалина. На хълма се качихме с Арсения, останалите се натовариха на такси. Изпуснаха много, хълмът е чудесен и днес . Ние пък изтървахме местата около масата, снимката показва цялата група . Емо Манев, Красимир Марков, после Косьо, бе си довел маце от някъде . Веско Харизанов на първа линия, Кинчето и Гришата, Бижара със Гого артиста, разбира се. Тогава той се снимаше във филма “ Сбогом приятели” и бе много важен. На предна линия Нелата, с къса пола както винаги. Ние с Арса сме седнали зад едната страна, не ни пукаше обаче . На снимката го няма само Валентин Василев, той имаше род в Търново и бе закъснял .
Другата вечер в бара на хотел “ Етър “ профукахме всичките пари . Щяха да ни прибират двама татковци на някои от нас с две коли до София . Бе неделя . Групата се сбогуваше , трябваше в понеделник да бъдем на даскал . Нещата за мен обаче се развиха другояче . Нямаше място в колата за един от нас , която дойде да ни вземе. Аз се жертвах , дадоха ми около лев , колкото струваше автобусния билет до селото, където бе другата кола . После щеше да е лесно.
Рейсът бе препълен , шофьорът не ме качи и аз останах в Търново с един лев , вече гладът ме гонеше яко . Мислих не повече от пет минути . Посоката бе Габрово , от там спасителния с роднините Казанлък . Вървял съм доста , около двадесет километра , вече ми стана ясно , че са ме изоставили . Знаеха , че нямам пари , но групата е по- силна от един , ще се оправи са си мислили .
Около четири часа след като тръгнах извадих късмет , стопът потръгна . В Габрово на автогарата бях около шест часа , свечеряваше се . Рейсът тръгваше в седем за Казанлък, но на сутринта. Бях съкрушен. Опитах се безуспешно да си продам скапания часовник . После пак на шосето . Този път чаках не повече от пет минути . Едно семейство със шкодичка ме взе . Бяха прали черги на “ Етъра”. Идваше ми да ги разцелувам .
В Казанлък си взех билет за Черганово- стотинки беше. После останалото за сандвич и лимонада, бях вече по- добре.След час вечерях при баба ми най- сладката манджа . Това е маслини с пресен лук. Чудесна е.
Та оттогава мойто прибиране от Търново до София нещо трудно става , така двадесет и пет години съм болярин . Май че вече съм по-малко софиянец , отколкото търновец .

Десетина дни преди казармата , началото на септември същата година заминах за морето. На автостоп и сам . Бях вече с немалък опит , а и сам е по- лесно. Хари ме извика на “Дружба “, чудесно ще е , оптимист както винаги . Имах тридесет лева в джоба , на Ботевградското ме качи след доста чакане камион за Пловдив . Какво пък , вместо при Хари ще отида в Созопол , Митко Влаев и тайфата от Лозенец бяха там. Бебо, Владо Томалевски и сестра му , цялата улица “ Елин Пелин “ се бе изселила на късно море. Тогава септември не бе толкова популярен , това му харесвахме на сезона . Спокойствието.
Още в началото на пътуването обаче този тип , дето въртеше геврека ме накара да съм нащрек . Спря на някаква малко площадче и накупи шоколод “ Крава “ и банички за цяла рота. Този не е със всичкия си , веднага му разбрах намеренията . При все , че и сега не са ми ясни как стоят нещата , а и не искам да ми се изяснят . Като не проби с покупките предложи да си наберем сини сливи от някаква градина до пътя . Аз му креснах не ща ти сливите и той малко се вразуми . Беше чак до Бургас , излъгах го ,че съм решил да остана в Пловдив .Така се отървах от мазната му физиономия . Малко ме бе шубе , но с това прик-лючи .
После замръкнах в Карнобат . Трябваше да спя в хотел . На сутринта стопирах една линейка до Бургас , още групата реанимираше в палатки на Харманите , когато ги събудих . Созопол е готино място , но Хари е по- готин и на другата сутрин поех за Варна .
Сега с нищо не си спомням това пътуване , значи е било перфектно. Хари бе с майка си на почивна станция , аз се установих в лозята на Виница в една вила , не бе проблем разстоянието до плажа за мен. Цялата почивка изкарахме в бар”Каменното цвете “. Музиката на Криданс бе на висота там , ромът сруваше стотинки . Компанията бързо набъбна . Не липсваха и гаджета . Около Хари си е винаги така .
След седмица трябваше да се прибирам. Бях си оставил няколко лева за влака до София . Нямаш проблеми със стопа , ми каза Хари . Първо превърнахме влаковия билет в ром . После той взе още десетина лева от майка си за мен , които също профукахме.
На сутринта тръгнах пак само със стотинки в джоба . Стопът ме изкара до Плевен .
Това ми бе достатъчно . Целият път взех наведнъж , хласкайки главата си в таблото на вартбурга , с който се влачех цял ден . Толкова ми се спеше след дългата нощ , в която се редуваха рома с ритмите на рока . Моят приятел от осма гимназия , математика Зари бе от Плевен. След като си отпочинах ми купи билет за влака и така на 15 септември влязах в Спортната школа.

Сигурен съм ,че ако там имаше дисциплина “ Стоп “ нямаше да има по- добър от мен .

Няма коментари: