сряда, 5 март 2008 г.

Историята на две снимки или как открих Иракли

Годината 77, която завършихме строително инженерство с двама приятели заминахме да отдъхнем от проекти и чертежи на морето . Знаете ли къде е Иракли , ни попита майката на единия , която ни намери карти към Ленински районен съвет- на бунгало с три легла . Какво повече ни трябваше?
Иракли , за пръв път го чувахме това място , там имаше една гора , един пионерски лагер и 5-6 бунгала . И морето .
Десет дни бяхме на много еднообразен режим . До обяд плуване и плаж , след обяд мента и плаж , вечер бира и пресен сафрид от морето, където излизахме само за емоцията , имаше кой да я лови рибата . И това в пълна изолация от света . Само за храна се засичахме в пионерския лагер с мальоците и ръководителите им . Бяхме дори поканени на лагерния им огън . Единият от нас /не аз / бе хубавец и отнесе доста искрящи погледи от някои пораснали вече пионерки . От тези дни имам една снимка , тримата на плажа , млади и безгрижни .
Но явно това отшелничество не ни е било съвсем достатъчно , защото след месец заминахме пак на море в Созопол , но с момичетата , за които есента се оженихме . А това е друга история .
Сега тези двама приятели ги няма , единият остана на 42 , другият преди около година си отиде . Аз , който се определям като неподреден в амбициите си , подвластен на емоцията , а пък същевременно склонен към рискове в прекарването на свободното си време съм тук , а тях вече ги няма . Понякога ми липсват .
Та след морето минах през Казанлък , имам много роднини там . Вървях си по пътя и изведнъж без да разбера как и защо влязох в едно фотоателие . Сигурно съм искал да се запечата на лицето ми това спряло откъм действие време , едновременно сладко и в
дълбочина леко тревожно с идващата неизвестност на бъдещето .
И защото такива мигове като Иракли са толкова редки , затова си ги спомняме с голямо удоволствие и малко тъга .

В памет на Митко Влаев и Графа

Няма коментари: