Ще умра някога ,
може би близко, а може би по-далеч ,
без да ме докоснат ръцете ти ,
без да те стоплят очите ми .
Ще си отида някога ,
навярно скоро, а може би не толкова ,
без да те имам истински ,
но ти си малко моя от самото начало .
Бавно се губя в мечтите си
и все по- далечни са твоите мисли .
Засмееш ли се , забързват се дните ми ,
мълчанието забавя дъха и сърцето ми .
Как искам да не сме се познавали никога ,
но късно е трезвен да бъда за тази промяна .
Ще те преболедувам ли , или ще чезна в радостта,
че си тук наоколо и че те има .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар