вторник, 4 март 2008 г.

Вечер на село - стихотворение

Черни биволи бавно стъпват
покрай старческите седянки.
В очите им е застинало
първото есенно слънце.

Потни коне опъват гриви шии
над каменни корита.
Копитата им звънко чаткат
и карат селския асфалт да тръпне.

Мъже с цървули и ризи бели
шума от нови строежи донасят,
вдигат тежки ръце за поздрав
и за пчели и коситба говорят.

Стари жени пред залеза седнали
цветни прежди преплитат.
Младите булки беззъбо одумват
и към голокраките внучета гледат.

Момчетии с измити перчеми
яхнали гордо моторите лъскави
с прашния рейс се надбягват
и за своите градски момичета мислят.

Няма коментари: