сряда, 1 април 2009 г.

Шантави първоаприлски

Вече три месеца съм без работа. Като си помисля, не е много. Защото тридесет и две години съм имал. Като сложа и две години в казармата, стават още повече. Но какво ме грее това, пенсиониран вълк има ли? Не, не се имам за такъв кръвожадник, за да се сравнявам с него. То и вълкът дали е кръвожаден, или няма друг избор. Лошото е, че не мога нищо да правя. Не мога да бъда инженер, отдавна беше. След демокрацията станах търговец, иначе щях да умра от глад. Така се случи. Не мога да бъда бояджия, какъвто бях през лятото, когато учех в гимназията. Не върви някак да го искам. Не мога да бъда и таксиметров шофьор, не ми подхожда на отстъпчивия характер. Ще съм вечно в загуба.
Тагава какво искам. Искам да бъда хижар. На някоя ведомствена хижа, каквито имаше преди години. Те бяха много спретнати и чисти. А да бъда такъв в сегашните хижи, не! Много обичам да ходя по Балкана, но там бита за повече от няколко дни не ми допада. А и не е подходящо за сам човек. Не съм такъв единак, да мога да се заточа някъде на 1500 метра над морето.
А, друго мога да правя, да пиша глупости, но не толкова големи. Защото ако можех да ги пиша такива, щяха да ме вземат там, където с наивността си се натиснах преди месец. Много сериозен им се сторих, каква е тая работа, та аз не съм такъв.
А защо съм без работа. Защото не исках да бачкам по 11 часа на ден за три стотачки. И то при такива, с които започвах бизнеса преди петнадесет години. Те станаха хора, аз станах безработен. Като не мога да лъжа на поразия, така ми се пада.
Сега на какво се надявам. На това, като вървя по улицата да намеря златна жилка, да я патентовам и да потекат пари. Голеееми пари.
За да мога спокойно да си чаткам по клавиатурата и да не ми се налага да търпя амбициите на бъдещия си шеф и антуража му. Защото какъв е този шеф, дето няма около себе си благожелатели и натегачи, които да ти правят живота горчив. Такъв аз не познавам.
Е, то е ясно. Имам един, ама си е вкъщи. На него всичко му прощавам, защото и аз съм му прощавал. Пък и аз понякога съм му шеф.
С две думи, все ще намеря някаква работа.
Ако имате впредвид някой, който търси такъв, който нищо не умее, обадете се.
Веднага започвам, но не за три стотачки! Трябва да се развиваме в кариерата, нали!

2 коментара:

Aria каза...

имаш доста навитичко, та съзирам потенциал за развитие. дерзай! лесно е, особено за майстори.

Любомир Николов каза...

Навитичко, трябва да е нещо хубаво!Благодаря!