Сакото на живота,
никога не е по наша мярка.
Сами сме мярката поставили
и грешката е налице.
Или яката силно стяга,
или ръкавите са отеснели.
А страшно е, когато
ни е толкова широко,
че бицепсите вече ще се скъсат.
Вратът със кръв почервенява,
и чак сърцето ритъма забравя
от смешното желание
към таз широка мярка да се нагодим.
А нужно е една красивост само!
Тогава и по риза белоцветна,
с вратовръзка-слънчоглед
и бутониери-цъфналите клони
на подиума на живота ще вървим!
Че може и донякога да полетим!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар