неделя, 26 април 2009 г.

Шестото небе - разказ

В квартала, където господин Цигулков живееше построиха нов, модерен блок. На седем етажа, скосяванията нагоре извисиха още два мансардни. А от източния му край, срещу парка на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Напълниха се още преди хората да се нанесат. Един магазин за дървена многопластова дограма, изцяло от африкански материал, за имотни клиенти. Един малък, приветлив хранителен магазин, който работеше до късно вечерта. И където продавачките бяха момичета на двадесетина години с къси тишърки, много усмихнати. После се нанесоха тези с агенцията за недвижими имоти, какво продаваха, на Цигулков не му беше ясно. В тази икономическа криза пазарът на недвижимостта си оставаше доста рискова операция.
Дълго време последният офис, на самия ъгъл на блока оставаше празен. Все пак пет евро за квадратен метър наем са много пари в днешно време. Другите магазини дали са на собственици или под наем, Цигулков беше доволен от момичетата с тишърките и този въпрос не го интересуваше.
И една сутрин хората от квартала видяха голяма, цветна реклама, окачена през нощта, офисът щеше да отвори врати същия ден.

” Магазин за намиране и откриване на мечти”

Това накара минаващите покрай новия офис да се почувстват странно. Блокът беше на главна улица, скоростта на колите бе ограничена поради големия завой надолу, затова дори шофьорите можеха спокойно да я разгледат. В офиса нямаше обзавеждане, само пет-шест посетителски стола и голяма маса със стъклен плот и метални крака. И една голяма ваза, но в нея цветя нямаше. Две млади жени се виждаха постоянно, един мъж малко над средна възраст идваше по няколко пъти на ден и говореше с тях. Но за кратко, повечето време беше извън магазина за мечти.
В квартала бързо свикнаха с необичайната дейност на наемателите. Над масата, на бялата стена беше окачено разрешителното на фирмата, с обсег на действие и дата на регистрация. За голямо учудване на всички, които щяха да се взрат в написаното, дейността беше само една, оказана на рекламата отвън. Намиране и откриване на мечти. И най-долу още една, малко чудновата, реконструиране и ремонт на самотни вятърни мелници. Цигулков не си спомняше някога в радиус на стотина километра да е виждал такава чудесия, само по морето беше се захласнал по едни вятърни платна, когато продаде дядовата нива и си позволи за седмица да се раздели с утъпкания ритъм на своето ежедневие. А собственик на фирмата беше човекът над средна възраст, с къса побеляла брада. Той имаше спортна походка, макар да накуцваше заради малко изтънялото си коляно. Изглежда мечтата му да бъде спортист го беше малко травмирала, затова незабележимо накуцваше.
Първи се престрашиха да влязат в магазина мъж и жена на неопределена възраст. Искаха да разберат защо мечтите им не се сбъдват, а и напоследък са започнали да се различават дори. Момичетата усмихнато им отговориха, че при тях такива въпроси не могат да получат своя отговор. Защото професионалната квалификация и дейността им е в друга насока. Да помогнат хората да намерят изгубените си мечти. Или да открият нови. А за осъществяването им, да потърсят друга фирма със сходна дейност, може тя да им помогне.
Двойката на неопределена възраст напусна магазина видимо недоволна от отговора.
На другия ден се появи младо момиче с къса коса, дънки на тънкото й тяло и много грим около очите. Плакала е сутринта, изглежда често се събужда с плач. Така реши мъжът над средната възраст, той го посрещна. Младите жени не бяха пристигнали в магазина, повишаваха квалификацията си някъде, все пак отскоро бяха навлезли в тази професия, това си личеше по усмивките, с които искаха да насърчат посетителите.
Момичето беше недоволно, че все още не може да се спре на някоя своя мечта, родителите й се месели непрекъснато и не одобрявали избора й. А той бил толкова различен, самото то не било наясно със себе си. Мъжът й предложи два варианта, момичето каза, че ще си помисли.
Третият ден протече много напрегнато. Първо изненадващо влязоха двама клошари, прочели рекламата и си спомнили, че и те някога са имали мечти. Младите и тях посрещнаха с усмивка. А те бяха първите доволни клиенти, излезли от магазина. Защото не бяха претенциозни и като не можаха да си спомнят за какво са мечтали в миналото, веднага приеха новата си мечта. А тя беше просто да бъдат щастливи. Трудна работа, но все пак толкова ясна и не искаща никакви усилия. То често щастието е при нас, така сме свикнали с него, че дори не го забелязваме. Дори понякога го бъркаме почти с нещастието, особено ако не сме били наясно с мечтите си.
След това влязоха трима охранители, доста охранени. Платиха кеш, бързаха за някаква акция. Но минавайки видели и си казали, че какво беше това мечта. Мерседесът ни е мерцедес, ланците са ни златни, вечер си поркаме уиски с фъстъчки, на бар ходим сами, там мацките само нас чакат. Труден живот водим, забравихме да мечтаем, дали няма други мечти, които пропускаме.
Двама влюбени в момичетата си и един самовлюбен също влязоха в магазина. Мечтата на първите двама беше да запазят момичетата си, при таза конкуренция от охранители това не беше никак сигурно. Младите жени ги посъветваха да им помогнат да открият нови мечти, да не се окажат неподготвени. Платиха си, обещаха да помислят. На другия ден единия дойде още с отварянето на офиса, решил да се натегне и завел момичето си на бар. А сега вече се надява на нова мечта. Другият още мисли, навярно и той ще последва първия. Един като провлачи крак. А самовлюбения за нищо на света не искаше да се разделя със своята мечта винаги да се харесва, напоследък обаче това му убягвало. Бил свикнал от малък с нея, а и родителите доста го поощрявали. Усмихнато му бе отказана помощ, не беше доволен, но самовлюбчиво си тръгна, щял да търси друга, по-опитна фирма.
Този ден най-тежък беше случаят с местния политик, издигнал се бързо от редови ресторантьор в спалните вагони на БДЖ-то в реклама на спален чувал по банките на парламента. За втори мандат проспиваше с успех дните си в бялата сграда, съединението прави силата беше мотото му. Затова ставаше много усърден при гласуването, ако можеше да вдига освен двете си ръце в съгласие с парламентарната група и двата си крака нагоре, само така щеше да е сигурен, че е постигнал мечтите си. То за него се говореше, че често вдига крака, но на друго място, сигурно авторитетно ги вдига, всички виждаха лъскавата му машина, която го беше докарала в родния град за среща с избирателите. Да оправдае командировъчните и налови пресен шаран от рибарника при близкия язовир изглежда идваше. Никой точно не знаеше кой стопанисва този занемарен водохранилник, но освен да се перат черги в тепавицата на горния му край и доста пари май се бяха изпрали покрай него.
И той не си тръгна особено доволен, но поне този път си плати, не сбърка магазина за мечти с вечерния коктейл, който неговите поддържници щяха да организират в негова чест същата вечер.
А най-много ги развесели този млад поет, който с разрошени коси и отвеян поглед се промуши в магазина, вече младите жени брояха дневния оборот. За трети ден не беше никак зле. Сетил се отведнъж, че от мечти по стихосбирката, която иска да издаде загубил музата си. То една муза, опърпана някаква, чорлава, ама пак муза, като няма друга.
Е, тук едната млада жена направи компромис със професионалните си задължения и обеща да му помогне, да намине утре. Другата после я изгледа.
- Ти май го хареса поетчето.
- Е, и то душа носи, може пък аз да му стана муза, колко му е - засмя се, доволна че още може да се интересува не само от ланци първата. А има право да помисли и за себе си. Имаше мечта да се задоми, поне това не беше забравила, то щеше да е резил, с тази професия...
А в това време мъжът над средната възраст си мислеше да се възкачи на седмото, поне на шестото небе всред облаците. Но да не е сам, беше поръчал в рекламната агенция наблизо голям трансперант, канеше всички на възраст от една до сто и една годишна възраст.
Освен по ремонт и поддръжка на самотни вятърни мелници той беше и специалист по откачени мечти.
Беше му интересно, година вече беше на пазара с този си продукт, нямаше резултат до сега. Имаше много запитвания, но резултат нямаше, хората искаха да си поговорят с него в офис. Хората искат да бъдат авторитетно обслужени, дори да бъдат излъгани, друго си е да ги излъжеш в офис. А не някъде из парка.
И сега си беше поставил задача, да види колко желаещи ще се явят, когато им предложи новата мечта.
Да се покачат там горе, при звездите, където няма охранители, няма депутати, няма излъгани мечти. А където има дух, където има живот, където не е нужно да мечтаеш, защото ще имаш всичко. Надяваше се да не е сам, защото и той беше само един мечтател.
Там горе , на седмото, или поне на шестото небе!

26.06.2009 Любомир Николов

4 коментара:

Иван Христов каза...

"Цигулков не си спомняше някога в радиус на стотина километра да е виждал такава чудесия, само по морето беше се захласнал по едни вятърни платна, когато продаде дядовата нива и си позволи за седмица да се раздели с утъпкания ритъм на своето ежедневие."
Хубаво, автентично!!!

Антоанета Иванова - Jackie каза...

"Освен по ремонт и поддръжка на самотни вятърни мелници той беше и специалист по откачени мечти."

А дали е толкова откачена тази мечта! Защо хората упорито отказват да я приемат? Може би ги задържат купища неосъществени земни мечти, които биха искали да изживеят.
Поздравления за разказа!
Ще се отбивам често в блога ти, защото понякога и аз искам да достигна до седмото, или поне до шестото небе!

tili каза...

Открих те и тук,Любо! Няма отърване от махалата. Винаги ми е приятно да те чета. ;-))

Любомир Николов каза...

Ами Тили, Джаки, Иване,
като си помисля, че като млад не бях много на първите линии. Но си бях нестандартен ли, или малко откачен и пернат. Всичко можеше да се очаква от мен.
А бе и сега съм си останал такъв!
Важното е да ви харесва, който каже , че пише само за себе си, се прави на интересен.
Ама какво го разправям на пишещи авери!
Благодаря!