събота, 4 април 2009 г.

Мечтата на господин Цигулков

Мина година, откакто господин Цигулков се събуждаше всяка сутрин с мисълта, че ако се беше родил мравка, щеше да е по-щастлив. Дори не искаше да бъде някаква голяма мравка, термит например. Защото термитите обитават саваната, а той обичаше родината си. Харесваше природата и климата с четирите им годишни времена. Морето, планините и реките му бяха достатъчни. А саваната е или със сух, или с много влажен климат. Валежите са толкова много, че мисълта да носи постоянно мравешки чадър не му допадаше, въпреки че безобидните насекоми влачат далеч по-тежки товари. Сухият период пък продължава до седем месеца. Това ужасяваше Цигулков. Саваната го плашеше с тези аномалии и неизвестността си, а и термитите прекарват голяма част от живота си под земята. Цигулков обичаше простора, въздуха и свободата. Тази мисъл да бъде на тъмно, лишен от светлината на обикновения ден не му се нравеше. Затова искаше да бъде най-обикновена ”маника рубида”, един от стотината вида, които според енциклопедичния речник живеят у нас .
Цигулков вярваше на науката, беше й посветил голяма част от живота си. Стигнал почти до професура, само съкратения бюджет за научни изледвания и разработки го беше лишил от тази степен. И в неговия институт световната криза беше настъпила.
Цигулков беше от хората, за които се казва, че на мравката път правят. Такъв кротък, благовъзпитан и малко стеснителен той не можа да се ожени. Не, искаше му се да има другарка в живота. Но си даваше сметка, че със своя отстъпчив, дори мравешки характер не ще оправдае надеждите на половинката си в устройване на трудния семеен бит. Трябва да се гради къща, да се прави кариера, да се печелят авторитет и пари. Трудна задача за човек с неговия характер.
А и в службата напоследък цареше голям хаос. Всеки дърпаше към свойта черга, ръководството се издигаше на партиен принцип, което пречеше съвестният Цигулков да си върши работата. Въпреки, че се трудеше като мравка упорито и целенасочено, това в общата бъркотия не се забелязваше.
А при мравките ”маника рубида” имаше ред, мобилизация и йерархия, създадена и непроменена с хилядолетия. Царицата майка ръководеше големите строежи, които работниците градяха с упоритост и мравешка търпимост. Ръководеше и войниците, които се грижеха за колонията и при нужда я отбраняваха. Цигулков беше удивен как майката ръководи целия този хаотичен на пръв поглед процес. По телепатия предава своите напътствия за трудните строежи, доставката на храната и надвисващите опастности. Които в природата са навсякъде. А опастните изненади станаха ежедневие и в човешките взаимоотношения. ” Като мравка ще те смачкам, очилат боклукник”, беше му крещял един едър екземпляр, който приличаше по- скоро на тапир, отколкото на човек. Беше го засякъл на служебния паркинг преди година и Цигулков се принуди да продаде бързо любимата си кола. Не искаше да бъде погълнат от такива като него, които бяха вече навсякъде. По пътищата, по улиците, в парковете и дори в обществените служби и учереждения. А в правителството и парламента често виждаше тапирски екземпляри, готови да смелят всичко, което им се изправи насреща. Това го вършеха с особено старание.
Затова напоследък Цигулков съжаляваше, че не се е родил мравка. Той животът му беше така или иначе мравешки, но отговорностите оставаха човешки. Малко се разколеба, когато прочете в онази енциклопедия, че мравките не живеят дълго. Само царицата майка живееше двадесет, тридесет години. Това за една мравка си е цял век. Но кандидат-професорът не искаше такава голяма отговорност на плещите си. Искаше да е обикновен работник, най-много войник, а не от тези мъжки, които след съвкуплението с майката-царица умират. Желаеше за себе си обикновен, редови живот. Където са ясни задълженията, уважението е искрено и помощта между всички ежедневие.
И накрая Цигулков беше взел решение за мечтите си. Искаше, когато се прероди да бъде мравка. По-добре месец мравешки живот, но изпълнен с труд и ясни отговорности. Отколкото десетилетия покорния, снишен и примиренчески живот като на мравка.
А хората не четат много енциклопедии. Защото това за мравките не е така, както си го мислят. Мравката има повече достойнство от човека дори, с такива мисли се събуждаше напоследък господин Цигулков, съжалявайки, че не се е родил малка ”маника рубида”.
Малка, но с голямо достойнство, няколко пъти по-голямо от това, което човек може да носи на гърба си. Затова мравките могат да носят големи товари, заради достойнството си.

Няма коментари: